Легенди и митове


„Кучето трябва да яде кокали“

Един широко разпространен мит. Известно е, че кучето произлиза от вълка, а вълците не ядат кости. Когато убият жертвата си (обикновено тревопасно), те първо изяждат вътрешностите - те са най-богати на витамини. Следва поглъщане на максимално количество месо, част от което по-късно се повръща и заравя. Накрая се оглозгват костите, но не се изяждат. Костите са изградени основно от калций и фофор – неорганични вещества, от които организма на бозайниците не извлича енергия. Хранейки домашните си любимци с кости, може да очаквате само задравословни проблеми - гастрит, ентерит, перфорация на стомаха и червата и последващ перитонит. Това са сериозни заболявания, изхода от които често е фатален.

 

„Аналните жлези се почистват на всеки 1, 3,5 и тн. месеца“

Аналните жлези са орган при кучето, котката и др. животни. Като всеки такъв те може да са здрави или да боледуват. Когато са здрави, не е нужно да се прави каквото и да било с тях. Признак на заболяване са: повишено внимание и болка около опашката и ануса, често сядане и влачене на дупето по земята, неприятна миризма. Движението е най-добрият начин да се избегнат проблемите с тях. Затлъстелите и обездвижени животни имат много по-често проблеми с аналните жлези от тези в оптимална телесна кондиция.

 

„След седем или повече години кучето не трябва да се ваксинира“

При ваксинация имунната система обрзува клетки, които при евентуална среща с причинителя на опрделени заболявания, бързо образуват антитела, които го обезвреждат. С напредване на възраста, за съжаление, тя отслабва. Силно се препоръчва ваксиниране срещу актуалните заболявания ВСЯКА година.

 

„На доберманите след седмата година една кост им притиска мозъка и те нападат собственика си“

Една от от най-смешните легенди, които сме чували. Всяко куче, което не се обучава правилно може да нападне собственика си. Когато това е малко куче последствията не са сериозни, но когато кучето е едро и силно то може да нанесе много сериозни травми. Доберманите нямат такава кост и съответно не стават агресивни заради нея.

 

„Туморите не трябва да се оперират, защото тръгват разсейки и кучето умира“

За съжаление, това може да го чуете и от някои ветеринарни лекари. Често се употребява относно туморите на млечните жлези. Едно от основните правила в онкологията е ранната диагностика и лечение. Единственият сигурен начин да се определи вида и това дали един тумор е доброкачествен или злокачествен е взимането на материал от него (биопсия) . Трябва да кажем, че дори доброкачествените тумори с течение на времето могат да преминат в злокачествени. За да се намали риска от рецидиви и пълно излекуване, е нужно своевременно лечение. Съветваме Ви винаги, когато забележите съмнителни образувания по тялото на животното си, особено такива които нарастват, да се обърнете към ветеринарен лекар .